Днес се навършват 90 години от рождението на Никола Гюзелев

На 17 август се навършват 90 години от рождението на Никола Гюзелев – един от големите български оперни певци на ХХ век, бас със забележителна международна кариера и артист, който съчетава музиката с другата си голяма дарба – живописта.

Никола Гюзелев е роден на 17 август 1936 г. в Павликени. Още като дете проявява едновременно интерес към пеенето, цигулката и рисуването. На 11-годишна възраст участва в главната роля в детската опера „Малкият цигулар“, а няколко години по-късно чува по радиото монолога на Борис от „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски. Именно това изпълнение запалва трайния му интерес към операта.

Въпреки музикалната си дарба Гюзелев първоначално избира изобразителното изкуство. Завършва живопис в Художествената академия през 1960 г., като паралелно учи пеене. Решаващ за развитието му като вокален артист се оказва големият педагог Христо Бръмбаров, който го насърчава да остане в България и да продължи професионалната си подготовка.

През 1960 г. Никола Гюзелев става стажант в Софийската народна опера, а на 27 юни 1961 г. дебютира на сцената ѝ като Тимур в „Турандот“ на Джакомо Пучини. Само две години по-късно печели първа награда и златен медал на Международния конкурс за млади оперни певци в София с ролята на Филип II от „Дон Карлос“.

Следва кариера, която го отвежда на някои от най-престижните оперни сцени в света. Гюзелев пее в „Ла Скала“ в Милано, Метрополитън опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, Виенската държавна опера, Болшой театър в Москва, Парижката опера, „Сан Карло“ в Неапол и Teatro Regio в Парма.

Особено важна се оказва Италия. През 1968 г. Никола Гюзелев дебютира в Teatro Regio в Парма като Атила в едноименната опера на Джузепе Верди и постига голям успех. Италианският репертоар, наред с руската опера, остава сред най-силните страни в сценичната му кариера.

Сред емблематичните му превъплъщения са цар Филип II в „Дон Карлос“, Борис Годунов, Досифей в „Хованщина“, Пимен, Атила, Мефистофел, Рамфис в „Аида“ и Дон Жуан. За повече от четири десетилетия на сцена Гюзелев изгражда над 70 оперни образа.

Партньорите му също очертават мащаба на кариерата. Той пее редом до звезди като Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Джоан Съдърланд, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Франко Корели и Катя Ричарели.

Именно образованието му като художник придава особен характер на неговото сценично присъствие. Софийската опера припомня определението на критиката за него – „гласът, който живописва“. Гюзелев сам обяснява подхода си с усещането, че наблюдава хората и „рисува портрети“ и когато е на сцената.

Тази връзка между живопис и музика не остава само метафора. Никола Гюзелев продължава да рисува през целия си живот, а негови портрети, рисунки и скици също са част от културното му наследство.

Сред международните признания за българския бас са италианското отличие „Златен Джузепе Верди“, званието командор на Република Италия и титлата доктор хонорис кауза на Българската академия на науките. Той е и почетен гражданин на родния Павликени и на Парма.

След активната си сценична кариера Гюзелев посвещава значителна част от времето си на млади певци. В средата на 90-те години ръководи Българската академия за култура „Борис Христов“ в Рим и работи с ново поколение оперни изпълнители.

Никола Гюзелев умира на 16 май 2014 г. в София, на 77 години. Дванадесет години по-късно 90-годишнината от рождението му се отбелязва с поредица от събития в България и чужбина. През 2026 г. са организирани концерти, изложби и инициативи в София, Павликени, Русе, Рим и Парма, подготвени са документален филм и специално CD с негови изпълнения от архивите на Българското национално радио.

Семейството му дари и ранни негови портрети, рисунки и скици на Софийската градска художествена галерия, напомняйки, че зад знаменития бас винаги е стоял и художникът Никола Гюзелев.

Девет десетилетия след рождението му Никола Гюзелев остава сред артистите, които изграждат международния авторитет на българската оперна школа през втората половина на ХХ век. А неговото изкуство продължава да бъде разпознаваемо с рядкото съчетание между вокална мощ, интелигентност и способност да изгради образ така, както художникът изгражда портрет – с линия, светлина, сянка и характер.